От 20-те най-популярни статии през 2016-а с думата „рак“ в заглавието повече от половината съдържат непотвърдени или отхвърлени от специалистите твърдения Къде да открием последните открития от света на медицината; къде да научим как да се лекуваме, кои лекарства помагат? Там, където стоят експертите, разбира се – в социалните мрежи и форумите! Но колко квалифицирани са тези експерти и можем ли да вярваме на всичко, което публикуват? Дори и най-непроницателните читатели сигурно се досещат, че не може да се вярва на всичко. И все пак британските медици решиха, че трябва да бият тревога по повод огромното количество фалшиви „здравни“ новини в интернет. Сайтът на британския „Индипендънт“ откри, че от 20-те най-популярни статии през миналата година с думата „рак“ в заглавието, споделяни между читатели, повече от половината съдържат непотвърдени или отхвърлени от специалистите твърдения. Както казва американският журналист с медицинско образование Айвън Орански, по правило в подобни публикации има част истина, но изводите много често са или напълно неверни, или преждевременни. Да вземем например статия за ново лабораторно изследване, в което при опит за унищожаване на ракови клетки изведнъж е получен положителен резултат. В лаборатория срещу рака помага и бензин Но в лабораторни условия убиването на раковите клетки или HIV вирус ин витро не е твърде трудно, посочва експертът. Някой дори успя да ги унищожи с помощта на обикновен бензин. Често раковите клетки е по-лесно да бъдат умъртвени при животни, но един успешен експеримент, например с мишки, не означава, че този метод ще бъде ефективен и при хора. Ето защо не може веднага да се правят генерални заключения. А тъкмо това се случи, когато в новините попадна историята за учени от лаборатории в Канада, Япония и Китай, които изучават ефективността на лечението на рак на кръвта с корен от обикновено глухарче. Това е и най-споделяната от англоезичните читатели медицинска статия за миналата година в интернет: 1 400 000 пъти препращана от един на друг компютър. Съвсем разбираемо е, смята Орански: сексът продава отлично, но и трагедиите се продават доста добре. Думата „лекува“ в заглавието – също. В същото време разните „може би“, „учените се надяват“, „до няколко години“ – на никого не са интересни и никого не обнадеждават. „Често може да се забележи, че редом с подобни истории сайтът продава нещо или получава процент от продажбата на нещо. Например някаква несъществуваща в природата змийска мас“, казва Орански. Не се доверявай – проверявай Как да различим истинската медицинска история от новинарската плява? „Ако новината изглежда твърде добра, за да е вярна, най-вероятно не е вярна. Разбирам, че понякога скептицизмът може да бъде приет на нож. В такъв случай може да се направи справка в ресурс, като www.healthnewsreview.org, където се спазват много строги критерии за проверка на публикуваните материали“, пояснява експертът. Сам той не се доверява на нито една история на медицинска тема във Фейсбук, освен ако не идва от солиден източник. „Не правете никакви изводи за здравето си, основани само на нещо прочетено, където и да е в средствата за масова информация, – съветва Орански. – Прочете статията, вникнете в същността й и търсене подтвърждения на информацията“. Ако става дума за научно изследване – преди всичко трябва да проверите колко солидно е публикувалото го научно издание, придружено ли е то от експертна оценка и от резултати на колеги, занимавали се със сходни изследвания. Експертната оценка може да се окаже много важна част от разобличаването на фалшификациите, доколкото в историята има примери за фабрикуване не само на медицински новини, но и на резултати от опити. British Medical Journal, Lancet, New England Journal of Medicine и Journal of American Medical Association (JAMA) – това е „голямата четворка“ на изданията, които по данни на специалистите задължително осъществяват експертна оценка. Мишките не са аргумент Сара Босли, журналистка, пишеща на медицински теми във вестник „Гардиън“ казва, че никога не ползва новини от лабораторни изследвания ин витро или опити с мишки. Тя смята, че с това трябва да се занимават учените, а не журналистите, тъй като дадено лекарството може наистина да бъде ефективно при мишки, но да не покаже впоследствие същите резултати при хора. Така че защо да се правят прибързани заключения? Босли предупреждава, че е важно да се обръща внимание на автора на материала: дали това е човек, който пише постоянно на здравни теми, или е ново име? Доколко подготвен е пишещият, разбира ли това, за което пише – и задава ли правилните въпроси на експертите? Материалът е написан въз основа на дискусията, прозвучала в програмата на Би Би Си Health Check. http://www.ploshtadslaveikov.com