Уважаеми читатели!

В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес:
Тормоз на работното място – кои са причините и кой може да стане жертва на такъв тормоз?

Катя ПЕНЕВА:
Истинският тормоз започва, когато жертвата реагира на авторитарното поведение и отказва да бъде поробена и употребена

Какво съм направил, че се отнасят по този начин с мен? Да, често се случва да се срещаме хора, които ни вдъхновяват и стимулират да дадем най-доброто от себе си. За съжаление срещаме и такива, които ограбват душевния ни мир и ни събарят. Моралният тормоз може да убие по-слабия психически човек. Всеки в определени моменти в живота си е попадал в такива ситуации в една или друга област. Обществото ни все още си затваря очите пред тази форма на непряко насилие, а когато законът не ни защитава, ние предпочитаме да проявим търпение и да бъдем снизходителни.
Всяко едно поведение, което наранява личността ни и достойнството ни чрез думи, действия, жестове, писмени документи е повод за напускане на работа или най-малкото влошава колегиалния климат. Тормозът на работното място трови обстановката и намалява производителността, увеличава неоснователните отсъствията от работа. В началото всичко изглежда съвсем безобидно и постепенно набира скорост. Неконфликтните хора не желаят да издребняват и затова не отдават значение на леките ухапвания и закачки. Постепенно атаките се умножават и жертвата се оказва все по-често притисната в ъгъла, докато това се превърне в ежедневно враждебно и унизително манипулиране. От подобно поведение човек не умира, но малко по малко губи по нещо от себе си. Всяка вечер се прибира смазан, уморен и износен. Трудно се възстановява.
Тормозът на работното място е като машина за нечовешко, равнодушно и безмилостно унищожаване. От страх и малодушие околните предпочитат да стоят настрана. Това е въртележка, от която сякаш няма излизане. Тук е излишно да се търси кой е в основата на конфликта. Преднамерените действия на агресора целят да предизвикат тревога и паника у жертвата. Тя на свой ред заема отбранително поведение и така дава повод за нови агресии. След като конфликтът се е развил, идва ред на взаимната непоносимост. Изплашеният и потиснат вид на жертвата предизвиква у преследвача нова ярост, а поведението му започва да всява страх у жертвата. Това поражда патологично поведение и тя реагира неадекватно на ситуацията. Каквото и да предприеме, каквото и да направи, всичко е в неин ущърб. И това е целта на преследвача, да я изкара от релси, да я разстрои и напълно да я принуди да направи грешен ход.
Когато тормозът е между равнопоставени колеги, висшестоящите избягват да се намесват. Правят се, че не виждат какво се случва или оставят нещата на самотек. „Достатъчно възрастни сте, за да можете да се оправяте сами“. И по този начин конфликтът се задълбочава, а служителят все по-често отсъства от работа. Всеки може да бъде мишена на тормоз на работното си място и тук не можем да говорим, че тези хора са с патологични отклонения или са слабохарактерни. Истинският тормоз започва, когато жертвата реагира на авторитарното поведение и отказва да бъде поробена и употребена.
Инстинктът ѝ да се противопоставя я превръща в обект на насилие. Много хора в България знаят това и често използват тактиката на роба: „Преклонена глава сабя не я сече“. Предпочитаме да не сме в огъня, за да не изпечем. Всичко е временно и преходно. Така вековната българска традиция ни кара да приемаме и превръщаме потисничеството си в геройство.