Започва разпространението на 50 хиляди донорски карти. То е в рамките на започващата национална информационна кампания за донорството и трансплантациите под мотото "Да! За живот!". Донорството е онзи хуманен акт, който по своята същност няма аналог, а трансплантациите са уникално постижение на медицината, каза пред журналисти министърът на здравеопазването Кирил Ананиев днес. Картите ще се разпространяват чрез Българския Червен кръст и регионалните здравни инспекции, обясни министърът и подчерта, че те не са задължителни и нямат юридическа стойност. Волята, изразена в картата, би била ориентир само за близките на приносителя на картата. При настъпване на мозъчна смърт даването на съгласие от страна на близките остава като задължително изискване, въпреки волята, изразена в картата. В брошура, прикрепена към картата, подробно е описано какво са донорство, мозъчна смърт, законови изисквания и др. За трансплантация на някакъв орган към юни 2019 г. чакат 1151 българи, като над 1000 чакат за бъбречна трансплантация. От началото на годината са направени 32 трансплантации от трупен донор и 12 - от жив донор, допълни министър Ананиев. В рамките на информационната кампания искаме хората да се замислят за ролята на донорството, искаме посланията ни да достигнат до семействата, училищата и университетите, каза още той. Националната кампания акцентира и върху необходимостта да говорим за донорството с близките си - нека те са наясно с нашето отношение към проблема. По този начин, в случай на мозъчна смърт, ще им помогнем при взимането на решение в тежък за семейството момент. Последната дума е тяхна! Проучване: Едва 1/3 от българите биха дали съгласие за донорство Три четвърти от българите биха потърсили трансплантация при нужда, но едва една трета биха дали съгласие за донорство на органи, сочи проучване, извършено в края на септември чрез 800 интервюта, по поръчка на Министерството на здравеопазване. Допитването е извършено от социологическа агенция "Алфа рисърч". Според 57 на сто от участниците сред гражданите липсва съгласие за донорство, тъй като се страхуват, че при евентуален инцидент медицинският екип не би положил достатъчно грижи за спасяването на съответния човек. Над 40 на сто от анкетираните мислят, че донорство липсва заради страховете на хората "да не предизвикват съдбата", а 34 на сто мислят, че хората "не искат да мислят за фатални неща". Близо всеки пети от допитаните смята, че даряването се отказва заради морално-религиозни причини. Колкото по-ниско е образованието и социалният статус на хората, толкова по-високи са суеверията. Към момента 35.2 на сто от хората декларират съгласие да станат донори при евентуален инцидент. Над 50 на сто смятат, че хората сами трябва да декларират желанието си за донорство. В момента законодателството ни изисква изрично деклариране на отказ от донорство. Колкото повече се говори по темата в семейството, токова повече нараства делът на хората, склонни да дадат съгласие за даряване на орган след смъртта си или след смъртта на близък. Със семейството си и с близки са разговаряли за донорството едва 12 на сто, а в държавите от ЕС този дял е 40 на сто. Близо 60 на сто от пълнолетните българи посочват, че никога не са се срещали с информация за донорство на органи. За настъпила мозъчна смърт се произнася комисия от различни лекари специалисти, като нито един от тях не е ангажиран с донорската ситуация и това е една от сериозните гаранции, че не би могло да има злоупотреба, каза Росен Иванов, директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Всички действия в една донорска ситуация са предмет на строго описване и събиране на доказателствен материал, подчерта Иванов. / dir.bg