Пустинята Атакама, най-сухата и най-старата пустиня на Земята, се намира в северната част на Чили и части от съседните страни. В сърцето на пустинята дъжд не е имало от 5 века, но през последните три години ситуацията се е променила. Противно на очакванията, Атакама не цъфна след валежите. Напротив, дъждовете са убили микробите, които живеят в пустинята, установиха британски учени от Центъра за астробиология. Последните дъждове са свързани с променящия се климат над Тихия океан и отново появилия се Ел Ниньо, който в момента се усилва и ще остане поне до началото на следващото лято, според прогнозите на световните метео- и океаноложки климатични централи. "Нашата група установи, че последният безпрецедентен дъжд не е причинил цъфтеж в пустинята, а напротив, причинява огромни щети на микробните видове, обитаващи региона", обяснява Алберто Фърн. "Нашата работа показва, че силните валежи причиняват изчезване на повечето местни видове микроби. Нивото на изчезване достига 85%, а причината е осмотичен стрес, до който довежда внезапното изобилие от вода. Природните микроорганизми, които са напълно приспособени към живота в условията на екстремална суша и успяват да извлекат оскъдната влага от околната среда, не могат да свикнат с новите условия на неочаквано наводнение и загиват от излишната вода ", добавя Файрен. Проучването помогна да се направи голяма крачка към разбирането на микробиологията на изключително суха среда. Той също така предоставя нова парадигма за дешифриране на еволюционния път на хипотетичната ранна микрофлора на Марс, тъй като Марс е хиперсуха планета, но на която в древността е имало катастрофални наводнения. "В ерата преди 3,5-4,5 милиарда години на повърхността на Марс е имало много вода", казва Файрън. "Ние сме наясно с това, заради огромното количество хидрогеологични доказателства, които присъстват на повърхността на Марс под формата на водни минерали, следи от изсъхнали реки и езера, делти и вероятно океан в северните равнини", обяснява Файрен. Марс е загубил своята атмосфера и хидросфера и е станал сух, както го познаваме днес. "Но през есперската епоха (преди 3,5-3 милиарда години) огромни количества вода са оставили на повърхността на планетата канали и вероятно делти, най-големите в Слънчевата система. Ако все още има микробни колонии, които се противопоставят на екстремалната суша, те са претърпели процеси на осмотичен стрес като тези, които изучаваме в Атакама ", уточнява Файърн. "По този начин нашето изследване на Атакама предполага, че повторната поява на течна вода на Марс би могла да допринесе за изчезването на живота на Марс, ако изобщо съществува, вместо да позволи на микрофурата да процъфне отново", казва Файрън. Също така, ново проучване отбелязва, че огромните количества нитрати в пустинята Атакама дават доказателства за дълги периоди на изключителна сухота в миналото. Нитратите са стигнали до дъното на долината и бившите езера, завлечени там от периодични дъждове преди около 13 милиона години и са станали храна за микробите. Атакамските нитрати са подобни на нитратните находища, които наскоро бяха открити на Марс от роувъра "Кюриосити". / dir.bg