66-годишният Юрий Александров, собственик на еднолично търговско дружество в гр.Сунгурларе, ще изтърпи наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода за укриване на данъци в особено големи размери. Тричленен състав на Бургаския апелативен съд потвърди осъдителната присъда на първоинстанционния съд. Александров е признат за виновен в това, че през периода 14.03.2009г. – 13.10.2009г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „Е“ ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 693 272 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност за шест данъчни периода през 2009г. Мъжът е потвърдил неистина в шест справки-декларации, подадени пред ТДД – Бургас, използвайки документи с невярно съдържание – 109 броя данъчни фактури при упражняване на стопанската дейност и воденето на счетоводството и приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 693 272 лева. Той е осъден да заплати на Министерството на финансите – София сумата 693 272 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 13.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Делото на първа инстанция е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие като Александров е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При тази особена процедура наложеното ефективно наказание за престъплението в размер на от четири години се редуцира с 1/3. Подсъдимият е с многобройни предишни осъждания за престъпления, сред които преобладават тези против собствеността и стопанството. Александров нямал намерение да извършва стопанска дейност от името на дружеството, чийто управител и едноличен собственик на капитала станал през 2009 г., тъй като имал здравословни проблеми, които не му позволявали да работи. Той придобил търговското дружество с цел да извършва данъчни измами, като получавал парични средства от други лица, желаещи да „закупят“ фактури от неговото дружество - „Е” ЕООД, но без реално да е осъществена доставка по тях. Апелативните съдии са споделил извода на първата инстанция, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал тяхното настъпване. След направена цялостна проверка на постановения съдебен акт и разглеждане на оплакванията на страните, въззивният състав не е намерил основания да измени наложеното наказание, което трябва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.