Борче Панов и неговата „вертикална книга“

Роза МАКСИМОВА

Един македонски поет ни разказва живота в стихове. Много от тези стихове са вдъхновени от Бургас, от морето и неговите истории, от онзи малък остров, „сърце-остров“, който „повиква червената русалка на моята кръв“. Бургас, морето и онзи мост, „с единия край в безкрая“ някак си оксиморонно оживяват в стиховете на Борче Панов по време на гостуването му в романтичния град на залива, в рамките на майския фестивал „Свято слово“ – ежегодна международна писателска среща на славянски творци, на скъпи приятели, вдъхновени от живота.
Поезията на Борче Панов е чиста и светла, жива и мъдра. Всяко негово стихотворение е минало през душата му, всяко стихотворение е пречистваща молитва за доброта. „Фотостихеза“ е книга за Смисъла, за местата и миговете, когато авторът е бил щастлив и окрилен.
За щастието да четем и съпреживяваме тази книга голяма заслуга имат Наталия Недялкова с нейния блестящ превод на стиховете на Борче Панов, на редакторката Роза Боянова и естествено, на Петя Станева и Денчо Михов, собственици на издателство „Либра Скорп“, което винаги ни радва с чудесно оформени книги. А илюстрациите на македонския художник Доне Милјановски допълват удоволствието на читателите, които ще се потопят в красотата и духа на тази проникновена книга.
„Вертикалната книга“ на Борче Панов ни кара да се вълнуваме, да мечтаем, „да се изкачваме без стълби и криле“, да разберем, че „има и сълзи на радост“, че

истинските приятели
или те държат за ръката, да не паднеш
или те пускат, да летиш.

Книга-смисъл, книга-път, книга-знак. Книга, която ни кара да се повдигнем на пръсти, за да видим отвъд самите нас, през играчките на Бог и онази ръка, „която ни подарява време“. И настръхваме от тези житейски разкази, от този стих, който

повдига своите стари корени
и всички злини от земята и времето
вади на слънце,
а словото
пак се разлиства с фотосинтезата на надеждата.