« юни 2020 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30          

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Денчо Михов, издател: Не виждам нищо страшно в замяната на печатната книга с електронна. По-важното е книгите да се четат

За Денчо Михов, за книгите и хората

Той прави книги. За него „всяка книга е като едно новородено дете“ и затова се чувства щастлив и удовлетворен. Издава както строго профилирани книги, така и художествени романи, поезия, краеведски изследвания. Само български автори и по-специално - съвременни. А младите автори /които никак не са малко/ са винаги подкрепяни, поощрявани, насърчавани.
За книгите, за авторите, за развитието на книгоиздаването от каменната плочка през папируса и хартиената книга, та до електронната разговарям с Денчо Михов – собственик ва едно от най-големите бургаски издателства.

Роза МАКСИМОВА

– Денчо, ти си химик – по образование и професия, но напоследък ръководиш собствено издателство. Какви книги издаваш – обединени ли са в тематични направления?
– Да. По образование съм химик и даже имам известна реализация в тази професия – от технолог в химически завод (каквито вече почти не останаха в нашата татковина) до университетски преподавател по химия. Това беше в младите ми години, а типично за младите е да вярват в себе си, че ще успеят да променят света – към по-добро, разбира се. По “университетските” ми времена, заедно със съвсем малък “отбор” млади и амбициозни колеги от БАН се заехме с безумно смелата идея да открием лекарство против рак, или поне за превенция. И до ден днешен съм убеден, че ракът би трябвало да се лекува чрез фармакотерапия, а не оперативно, но това е друга тема. Основната ни идея беше със селенови съединения да се опитаме да “тушираме” разрушаването на “серните мостове”, които са в основата на злокачественото изменение на третичната структура на ДНК, и съответно провокиращо мутации в алфа и бета вторичните структури – всъщност принципът на идеята е доста по-сложен, но тези подробности са за научна публикация, а не за интервю. За съжаление много бързо ни хвана преходът и кризата, а химия без чистите реактиви и скъпите апаратури за изследване – няма как. Съответно отборът ни се пръсна – кой в Япония, кой в САЩ... и така моя милост се озова на полето на частната инициатива. Сега обаче с удовлетворение констатирам, че усилията ни не са били съвсем напразни – селенът, който допреди нас се смяташе за силно канцерогенен, в последните години е измежду “задължителните” елементи на т.нар. “хранителни добавки” – напр. “Гинко билоба и селен”. Иначе казано – и ние сме дали нещо на света!
Като приключих с химията и науката, и попаднах в “дивия капитализъм”, с когото се борех с променлив успех известно време, в началото на новия век ме осени идеята, че ще бъда по на мястото си като издател – все пак е малко по-интелигентна дейност на фона на зараждащата се и разрастваща се простотия. Как точно ми хрумна тази идея, сега ми е трудно да кажа, но очевидно съм я прегърнал здраво и... започнахме. Като всяко начало – перспективите бяха отчайващи, минахме през безброй трудности, но... някак си успяхме да ги преодолеем и се утвърдим. Сега, от позицията на времето, ми е трудно да преценя къде бих бил повече на мястото си – като научен работник или като издател. Определено не съжалявам за избора – така е трябвало да се случи, така се е случило.
– Каква е спецификата на издаването на книги – например книги, посветени на бизнеса, на поезията...
– Трудно е при съвременната конкуренция един регионален издател да се ограничи до специфични издания, издаваме на практика всякакви книги – и художествена литература (поезия, белетристика), и научна (предимно учебници и учебни помагала за студенти и научни монографии на университетски преподаватели), и научно-популярна... Една немалка част от книгите ни са посветени на тема “Краезнание” – летописни книги за малки (и не съвсем малки) населени места, предимно в региона, родови хроники, мемоари и т.н. Единственото общо за всичките ни издания е, че са само от български автори, и то приоритетно от съвременни български автори.
– Как се отнасяте към младите автори – на какво внимание от ваша страна може да разчита един млад автор?
– Опитваме се да отделяме повече внимание на младите автори, доколкото разбира се е във възможностите ни. Старите и утвърдени автори вървят с “рекламата” си и спрямо популяризирането на техните нови издания трудно можем да добавим нещо ново. При младите положението е съвсем различно – немалко от тях, млади и талантливи, имат нужда първоначално от морална подкрепа, да им вдъхнем кураж, да ги насочим, да ги подпомогнем при тяхното популяризиране и реализация като автори. Някои от тях, веднъж “израснали”, се чувстват достойни за много повече, отколкото може да им осигури едно “селско издателство”, и съответно “дезертират” от нас и се насочват към големите столични издатели. Други, оценили вниманието от наша страна, ни остават “верни” – всеки има право на избор в живота, дано и едните, и другите да са направили правилния избор. Авторите, на които издаваме книги, не са само от Бургас и региона, имаме и от други градове, и от столицата, и от чужбина – при съвременните комуникации не е задължително да сме лице в лице, за да подготвим и реализираме едно издание. Точно с идеята да подпомогнем дебютни млади автори преди години учредихме наша литературна награда, и сега с гордост можем да кажем, че имаме автори, които тръгнаха точно оттам и впоследствие се реализираха и утвърдиха като автори.
– В твоето издателство се правят и електронни книги. Какво бъдеще очаква хартиената книга? Е-книгата конкуренция ли е на хартиената?
– Въпросът за електронната книга, имам предвид крилатата фраза “мишката ще изяде книжката”, според мен излишно се преекспонира. Твърде вероятно е в едно недалечно бъдеще е-книгата да измести изцяло печатната книга и в това не виждам нищо страшно. Електронното издание има редица предимства пред хартиеното – по-ниска себестойност, мигновен достъп до всяка точка на света (при съвременните разплащателни системи човек може в рамките на минути да поръча, плати и получи е-книга от другия край на планетата), съхраняване на ресурсите (отпада необходимостта от изсичането на дърветата за осигуряване на хартия), отпадат и нуждите от транспорт и складово пространство, библиотеките ще бъдат вече само “виртуални”, без необходимост от огромни площи за съхранение на хилядите томове... да изброявам ли още...
Пак повтарям, не виждам нищо страшно в замяната на печатната книга с електронна, разбира се това няма да стане изведнъж, но неминуемо нещата вървят натам. Писаното слово през хилядолетията се е съхранявало по различни начини – от керамичните плочки при древните шумери, през папирусните свитъци на египтяните, калиграфските ръчно изработени книги през Средновековието, докато едва преди няколко века, след Гутенберг, навлиза и завзема пространството до ден днешен печатната книга.
Нямам информация например колко дълъг е бил преходът от керамичните плочки до изместването им напълно от папирусните свитъци, вероятно и тогава е имало брожения, че някакви си меки, нетрайни и несигурни свитъци ще “изядат” твърдите керамични записи, и да са обричали писаното слово на загиване. И сега е същото – технологиите вървят напред и ние трябва да ги следваме – а дали книгата ще е хартиена или електронна, това не е толкова важно, по-важното е книгите да се четат.
– Някои издателства не отпечатват всичко. За тях най-важното е отговорността пред читателя за съдържанието на книгата... Споделяш ли това виждане?
– Вече отговорих по някакъв начин на този въпрос. Трудно можем да си позволим “лукса” да отказваме на автори издаването на техни книги. Причините са комплексни: първо, ако ние “върнем” автор, това не означава, че неговата “лоша” книга няма да бъде издадена. Той ще отиде при друг издател, който ще му я издаде, с други думи – няма да ограничим графоманията. Второ, с “връщането” на един автор ние ще “върнем” автоматично още поне двайсет, като от тях поне половината ще са със стойностни ръкописи. Ако предприемем такъв стил на отношение с авторите, това означава съвсем скоро да закрием издателството и да си търсим по-подходяща работа – например някъде да копаем царевица.
Трябваше да уточня, че тази презумпция се отнася за случаите, когато авторите (или техни спомоществователи) поемат разходите по самото книгоиздаване, а тези случаи като цяло не са никак малко. В по-редките случаи, когато ние осигуряваме финансирането на съответното издание, тогава, разбира се, подхождаме съвсем внимателно и оглеждаме книгата съобразно редица критерии.
Но като цяло в “колекцията” ни от книги имаме всякакви – и много добри, и шедьоври, и по-малко добри, и лоши, и даже книги, с които никак не се гордеем. Опитваме се поне да направим книгите прилично изглеждащи – като дизайн, оформление, корици... както за хората важи “по дрехите посрещат”, така и за книгите е – по кориците.
– Кое е най-важното според теб в работата на издателя – имаш ли си свое кредо?
– Издателската дейност е своего рода занаятчийство. Разликата е, че при нас всеки продукт е различен, всяка книга носи своя индивидуалност. Стараем се да подходим с много внимание и много любов към всяко наше издание – за нас всяка книга е като едно новородено дете. В този смисъл се чувствам като родител на многодетно семейство, което носи своето удовлетворение, бих казал – щастие.
И в този ред на мисли – като свое “кредо”, не само в издателската дейност, бих казал: човек, който върши с желание и любов своята работа, той не работи, той създава. През целия си съзнателен живот – и в областта на науката, и в книгоиздаването, съм правил това, което ми харесва, правил съм го с много любов – така че мога смело да заявя, че нямам нито един ден “трудов стаж”, по-скоро съм се забавлявал, а това вероятно е съхранило и позитивното ми отношение към живота въобще. Когато човек ходи с нежелание (и едва ли не с отвращение) на работа – този човек започва да мрази всичко и всички около себе си и едва ли му остава време да мисли за философски категории като щастие. А човек, който се чувства на мястото си в това, което върши, и вижда резултата и удовлетворението от него – той е щастлив човек. Най-щастливите ми мигове, откакто съм издател, са били когато видя реакцията на автора при докосването му до своята първа книга – блясъкът в очите, сиянието на лицето, цялостното излъчване на щастие... всичко това предава неговите щастливи мигове и върху нас, зарежда ни позитивно, с удовлетворение и желание за нова работа и нови успехи.
– С кои книги, които си издал, си особено горд?
– Да твърдя, че с една книга съм по-горд, отколкото с друга, е някак си не съвсем достойно поведение. Всяка книга е една “вселена”, всяка има своите достойнства, тук мога да допълня отговора на по-предния въпрос – че ако сега някоя книга не се харесва и отношението към нея е отрицателно, то след време същата тази книга може да се превърне в класика. И обратното – някои свръхвъзхвалявани сега книги след сто години е напълно възможно да потънат в забвение. Истината е, че никой от съвременните автори не е издържал проверката на времето. От сегашна позиция едни автори са “класици”, други аутсайдери; след век е напълно възможно да си “сменят местата”.
Все пак при така зададен въпрос ще е добре да изброя няколко заглавия, с които определено се гордея. На първо място това са изданията с творчеството на Петя Дубарова, и съответно книгите за нея. Петя е слънчевото бургаско момиче, останало завинаги на 17, и определено творбите й са класика в съвременната ни литература. Повод за моя лична гордост е откриването, издирването и закупуването на едно “апокрифно” издание на стиховете на Петя на английски (в Съединените щати), което подарих на Къщата музей “Петя Дубарова”, и което впоследствие издадохме като двуезична книга. Повод за гордост е и излязлата съвсем наскоро двуезична книга на Яворов (български-френски), със стихотворения, писани през неговия “анхиалски период” (изданието е по повод 120 години от пристигането на Пейо Крачолов, тогава все още не е Яворов, в Анхиало). Гордея се и с книгата “Бургас и морето” – една солидна книга и като обем, и като съдържание, свързана с историята на Бургас от Освобождението до днес, и която всеки бургазлия би трябвало да има в личната си библиотека. Гордея се с редица успешни книги на дебютни млади автори. Не мога да не се чувствам поне мъничко горд, че по фентъзи повестта “Откритие” на Таня Мир (която е наше “откритие”) в момента се снима пълнометражен игрален филм, чиято премиера се очаква да бъде наесен.
– Под вашето крило са автори с много различни идеологически позиции. Важен ли е за теб идеологическият компонент? Как успяваш да привлечеш и отпечатваш съвсем различни автори – от разузнавачи и бивши партийни функционери до автори на детски книжки?
– Важен принцип, който спазваме от самото начало, е да не се месим в политиката. Под термина “политика” включвам и разногласия, разцепления, войни и пр. на писателски съюзи, сдружения, групи. Издавали сме книги – похвални за партията и партийни функционери, издавали сме и люто критични антикомунистически по съдържание; издаваме книги на автори от всякакви враждуващи помежду си съюзи и писателски сдружения. Точно по тези съображения отказвам да членувам в кое да е от писателските сдружения или съюзи – да се самоопределя към едно от тези сдружения означава да ме намразят десетките останали писателски дружества, а такъв един ход определено не е полезен за дейността на издателството. Опитвам се да се отнасям дружелюбно към всички автори, без оглед на тяхната партийна, професионална и всякаква ориентация.
– Имаш ли усещането, че липсва някаква брънка по веригата от автора през книжарниците, до читателя? Какво според теб трябва да се промени?
– Това е “болният” въпрос на цялата верига автор-издател-книгоразпространител-читател. Много може да се говори на тази тема, но за съжаление много малко може да се направи нещата да тръгнат към подобрение. В сегашната ситуация книгоразпространителите злоупотребяват с високите проценти комисионна, които искат, за да “приемат” за разпространение дадена книга. Водили сме и продължаваме да водим за всяко издание пазарлъци като на Капалъ чарши, но в повечето случаи безуспешно. Когато книжарите усетят, че някоя книга е продаваема, тогава проявяват известна склонност към “отстъпка”, но за дебютни книги на неизвестни български автори, явното им отвращение си личи и изобщо не са склонни към никакви преговори, даже в доста случаи отказват и да ги приемат. Не твърдя, че това им отношение е проява на алчност, по-скоро е продиктувано от свития пазар на книжните издания у нас, съчетано с огромния брой новоиздавани книги. Ако една книга се продава добре, с по-малък процент комисионна за книгоразпространителя, при по-голям оборот, ще доведе до съответно по-голяма печалба. За съжаление малките продажби водят до увеличена комисионна, което пък води до увеличение на крайната цена на книжния продукт... и оттам цикълът се завърта – продажбите спадат и цените отново се увеличават. Комунистическият подход “репер на печалбата” в случая е трудно приложим, той пък ще доведе до фалиране на книжарниците. Въобще въпросът е с “повишена трудност” и ако някой успее да намери елегантно решение от рода “и вълкът сит, и агнето цяло”, това ще е откритие от ранга на откритата от Гутенберг печатна машина.
– Как стои въпросът с авторските права при е-книгите – има ли възможност за електронно пиратство? Как са защитени авторите, произведенията им, издателите?
– Точно тази е причината за слабия пазар (или по-точно за липсата на такъв) при електронните издания. За момента е-книгите са “защитени” с най-различни софтуерни хитрини, които постоянно се обновяват и усъвършенстват. Тези похвати обаче са преодолими, тъй като хакерите също не спят, и те постоянно развиват и обогатяват своите умения. Тук нещата трябва да бъдат защитени законово, а не с подобни игри “на котка и мишка”. Не казвам, че няма закони в нашата държава, но тези закони за съжаление не се спазват, а не се спазват, защото няма адекватни санкции при нарушаването им. Такава е ситуацията не само с е-книгите, така е с филмите и музикалните аудиозаписи – за всичко може да се намери съответния пиратски запис в мрежата, което убива пазара на тези продукти.
Липсата на закони, по-точно липсата на санкции при неспазването им, води до вкоренената вече нагласа на българския потребител, че за всичко, което е в мрежата, достъпът до него трябва да е безплатен. Пълно е с безплатни електронни книги, филми и музика – как при тази ситуация на някого изобщо може да му мине през ума да плати за е-книга. Може би тази е и основната причина за забавянето на инвазията на електронните книги у нас и все още издателите отдават приоритет на книжните издания.
Искам да бъда разбран правилно – не съм измежду заклетите радетели за строгите санкции срещу е-пиратството, аз самият също ползвам “привилегиите” на безплатното в интернет-пространството – и така ще бъде, докато “вратичките” го позволяват. Но тенденцията от “цивилизования свят” със сигурност няма да ни подмине, неминуемо ще дойде ден, в който ще се наложи да плащаме, за да гледаме филми, да слушаме музика и да четем е-книги. Скрито се надявам този ден да бъде по-късно.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Три хотела в Слънчев бряг вече работят и посрещат български туристи

  • 29 Май 2020
  • 470
Ръководството на „Съюз на собствениците“ Слънчев бряг и изпълнителен директор „Слънчев бряг“ АД, обсъдиха възможностите и предизвикателствата пред подготовката на туристически сезон 2020 в най-големия комплекс по българското Черноморие.

Започват проверки в търговските вериги за българска стока

  • 29 Май 2020
  • 374
От днес започват проверки в търговските вериги дали има специално място за продажба на български стоки. Това заяви пред bTV земеделският министър Десислава Танева във връзка с новия Закон за храните.

Забраняват се рекламите с деца и на храни, неподходящи за тях

  • 29 Май 2020
  • 366
Новият закон за храните е част от един общ пакет, който разработи Министерството на земеделието в продължение на 6 години. По отношение на рекламата се въвежда забрана на използването на деца в реклама на ГМО-продукти, както и продукти, които са забранени и неподходящи за деца.

Четири безплатни специалности в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“

  • 28 Май 2020
  • 546
Обучението по 4 /четири/ направления в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас ще бъде безплатно за студентите, които бъдат приети през тази учебна година, ако бъде окончателно одобрено постановлението на Министерски съвет за защитените специалности.

Световната икономика няма да се възстанови преди 2022 г. Еврозоната пак може да е в криза

  • 28 Май 2020
  • 483
Световният брутен вътрешен продукт няма да се възстанови до равнището от преди кризата с коронавируса преди 2022 година, а равнищата на държавен дълг ще скочат рязко тази година според доклад на Икономист интелиджънс юнит.