Трийсет години след падането на Берлинската стена, стените се завръщат

Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., когато хиляди ликуващи източногерманци гледаха с радост и присмех изкормената бетонна грамада, изглеждаше знак, че идва "краят на историята", че се задава свят без граници. Трийсет години по-късно обаче на планетата израстват все нови крепостни зидове и огради, тъй като страхове, свързани с глобализацията, внушават стремеж към повече сигурност и самоизолация, смятат ред аналитици пред Франс прес, цитирана от БТА. "Ако хората, сложили край на студената война, погледнат днешните събития, ще видят парадигмата изцяло сменена", коментира Елизабет Вале, изследовател от Университета на Квебек в Монреал, световноизвестен експерт по граничните стени. Сто и шейсеткилометровата линия на Берлинската стена наистина се е превърнала вече в място за разходки в пасторална атмосфера, обикнато от велосипедисти и тичащи за здраве. 40 000 километра Другаде обаче нещата не стоят така - в момента "сме сигурни, че има стени с обща дължина буквално колкото обиколката на Земята, сиреч 40 000 км", казва тя. Показател, силно нараснал от 20 години насам. Става дума за "71 стени", определени като структури, вкопани в земята и представляващи непреодолими препятствия. Повечето се намират на азиатския континент - около Индия, в Китай, Корея и Близкия изток. Други са разположени по-специално в Централна Европа - Унгария и България, също и в САЩ, като прегради за мигранти. Същевременно анкетите издават и тенденция към ерозия на демократичните системи в света. Глобализация Преди 30 години дойде краят на желязната завеса в Европа и "хората с радост видяха, че може да бъдат заличени граници, смятани за вечни, а днес навлязохме пак в епоха, когато се градят стени, създаващи страхове и разделение", констатира със съжаление Ник Бъкстън от Транснационалния институт - изследователски център, публикувал преди година доклад по този въпрос. "В началото на 2000-те работната хипотеза бе, че причината са атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ" - с оглед джихадистката заплаха, обяснява Елизабет Вале. Днес това са по-скоро последици от глобализацията. Стремежът сред част от обществата към възвръщане на националния суверенитет в един свят, изложен сякаш на всякакви ветрове. Границите "никога не са изчезвали, освен на картите в нашето съзнание на европейски пътешественици", забелязва френският географ и бивш посланик Мишел Фуше в своя труд "Завръщането на границите". "Да премахнеш границите ще означава да изличиш държавите; един свят без граници е свят на варвари", смята той. Дори германският пастор Йоахим Гаук, участвал в революцията от 1989 г. в ГДР, а после станал държавен глава на обединена Германия, днес настоява правителствата да налагат "в някаква форма ограничения", за да "уталожат страховете сред населението". "Глобализацията породи две движения - движение към отваряне и движение към затваряне", додава Елизабет Вале, несклонна да хвали "глобалистите", пледиращи за абсолютна свобода на движение. Грешка "Една от грешките бе постулатът, че границите и суверенитетът ще изчезнат - а всъщност не е така", казва тя. "Това веднага доведе до заразителен ефект на база популизъм" - било то в САЩ със "стената" на президента Доналд Тръмп срещу Мексико или с морската, каквато би желал да види в Средиземно море водачът на италианската крайна десница Матео Салвини, добавя изследователката. Защото - резюмира германският политолог Волфганг Меркел - същинската "стена" днес е най-вече онази между гражданите "космополити", печелещи от глобализацията, и онези, привързани към своята общност, които се страхуват или са ощетени от глобализацията. Това развитие обаче тревожи някои германци, живели в комунистическата ГДР като Карстен Брензинг. През 1989 г., преди падането на Стената, 21-годишният тогава младеж успява да мине отвъд Желязната завеса с риск за живота си. "Ние сме последното поколение (германци), израснало в една диктатура, ние сме свидетели на Историята" и "е наистина ужасно, че хората пак отправят повик за затваряне на границите", казва той. / dir.bg

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

happy burgas

Най-четени

Нов корпус в двора на Математическата и Френската гимназия

  • 30 Ное 2021
  • 47
Кметът Димитър Николов предлага да бъде изграден нов учебен корпус в двора на ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ и ГРЕ „Г. С. Раковски“. Вече има изготвен проект, а Общинският съвет ще гласува да бъдат поискани средства от Министерството на финансите през 2022 година за неговото осъществяване.

Търси се служител за приюта за бездомни животни

  • 30 Ное 2021
  • 47
Общинският приют за бездомни животни търси да назначи нов служител. Помощникът ще се грижи за хигиената и ежедневните нужди на животните настанени там.

Празнична изложба „Духът на Бургас”

  • 30 Ное 2021
  • 43
Община Бургас, Художествената академия в София и Филиалът й в Бургас поставят началото на ново събитие в програмата за Никулден, когато морският град почита своя закрилник.

Програмата за празника на Бургас

  • 30 Ное 2021
  • 44
По традиция празничният 6 декември ще започне с тържествена Света литургия в чест на Св. Николай Чудотворец и благоденствието на Бургас. Тя ще бъде отслужена от Негово преосвещенство Агатополски епископ Иеротей – Викарий на Негово Високопреосвещенство Сливенски Митрополит Иоаникий в Храм „Св. Николай Чудотворец“ в кв. "Меден рудник".

Фирмите за поддържането на пътищата през зимния сезон, заявиха готовност

  • 29 Ное 2021
  • 182
Фирмите, ангажирани с поддържането на пътищата през зимния сезон, заявиха готовност за извършване на тази дейност след проверка от Община Бургас.