Катя ПЕНЕВА: Трябва да сме внимателни към всеки един момент и да отваряме широко сетивата си за настоящето

Живеем по инерция. Ставаш в осем и си лягаш след новините. Нижат се делници, празници и животът ни подредено и почти безцелно потъва в календара на годините, които ни е отредено да изживеем. Избираме да броим моментите, които спират дъха ни и отминаваме с безразличие тези, които отмерват ежесекундно пулса на сърцето ни. Поемането на кислород е сигурен знак, че човек е още жив, че има емоции, които да осмислят битието му. Изпитваме болезнена нужда да оставим своя уникален отпечатък върху вечната книга на живота и същевременно с това се опитваме да обогатяваме ежедневието си със смелостта да преодоляваме всяко едно препятствие, което се изправи пред нас. Ценим уроците, които получаваме от живота, и препускаме на бързи обороти, за да запълним всяко празно място в житейското си пространство. Много заети и твърди ангажирани сме, за да си позволим да сме излишно сантиментални.
Красотата на зимните морски изгреви е за мечтатели, които нямат работа и могат да си позволят да помръзнат сутрин край морето. Ежедневието ни е станало твърде грубо, за да си позволяваме толкова простички неща. Спряхме да тъжим за лятото, красотата на есента подминаваме с градско безразличие, а зимата си стоплихме с климатици. И като се обърнеш назад, се чудиш къде се е загубила поредната ти година, защото си пропуснал да забележиш присъствието ѝ.
Твоите обороти са твърде високи и когато в новогодишната нощ идва време за равносметка, не можеш да преброиш залезите и пълнолунията, целувките и прегръдките и всички онези неща, които са давали уют на вечно препускащата ти душа. Просто си ги пропуснал, така както пропускаш да забележиш всяко вдишване, което дава кислород на тялото ти и го прави живо. А животът не е нещо, което може да бъде отхвърлено с лека ръка в някое улично кошче или пък да бъде оставено на произвола на съдбата. Той е нещо повече от това личността да брои нещастията си и да преодолява перипетиите.
Всяка стъпка е крачка напред в бъдещето ни, миг, в който полагаш ново начало, а миналото остава назад и един ден човек трудно открива спомените си. Онази усмивка от снимката твоя ли е била? Решенията всъщност ти ли си ги взел? С всеки следващ момент животът ни има други цветове, други ухания и срещи с нови хора. Ръка за ръка с доброто върви и неизвестността. Усещаш пред себе си едно ново хладно пространство, което трябва да изпълниш с топлината на диханията си.
В такива моменти сякаш оставяш миналото си зад бетонни стени и си готов да въздъхнеш с облекчение. Неизвестното винаги стои на прага ни и вместо да се окайваме, е по-добре да се хвърлим в непознатото и да се насладим на всички неприятни моменти, които предстои да изследваме с любопитството на малко дете. И като че ли няма по-забавно нещо на света от това да нямаш идея с какво се захващаш. Разбира се, че това звучи плашещо, защото ние отдавна не сме малки деца, но точно това, което ни дава шанс да излезем от зоната на комфорт, е онова, което ни дава очарованието на непознатото. Защото неудобните моменти са част от живота ни и точно те, когато се увенчават с успех, ни носят наслада, която няма равна по щастие на себе си. Те са тези, които ни приземяват, показват ни живота такъв, какъвто е, водят ни към равносметка, често пъти неприятна и болезнена.
Житейската ценност на тези събития се състои в това, че ни приковава вниманието към всеки един момент и широко отваря сетивата ни за настоящето. И това е точно тази воля, която носим в душите си да се възхищаваме на всяка болезнена минута, като й отдаваме нужното уважение. Да уловим момента „сега“ и да предизвикаме себе си, в очарованието на постоянно променящия се свят. Едва ли ще можем да го направим, ако цветовете му отдавна са избледнели и той е загубил смисъл, в очарованието на обикновения, на простичкия живот, който с пренебрежение отминаваме със скъпите си коли по лустрованата магистрала на успехите, които не измерваме с дихания, а със стойността на материалните си притежания.