ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ – беседи с психолога: Има ли конфликт между поколенията?
- 01 Ное 2018
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес:
Има ли конфликт между поколенията? Трябва ли родителите да настояват децата им да създадат семейство, да раждат деца, или да оставим те сами да организират живота си?
Катя ПЕНЕВА:
Оставайки под буфера на родителите си, децата ни не могат да достигнат до своята психическа зрялост и не могат да развият своята индивидуалност
От близо осем години изследвам и изучавам семейните отношения в България и ви признавам, че много, ама много ми се иска да видя такъв конфликт между старото и младото поколение. Тъкмо обратното, т.нар. криза на третата възраст се превръща в удобна възможност за младите да остават до късна зрялост под покрива на бащината стряха и да се възползват максимално от ресурсите на родителите си, оправдавайки се със своята безпомощност. От своя страна родителите си дават сметка за нерадостното си бъдеще, а поставянето на младото поколение под опека и родителска зависимост е като един вид социална „застраховка живот“ на старини. Така и вълкът сит, и агнето преяло.
Данните от Европейското изследване на ценностите дават основание да се каже, че в българското общество се наблюдава високо ниво на фамилизъм. Това е начин на поведение и мислене, при което всички значими социални връзки се свеждат единствено до лоялност в рамките на родителското семейство. Казано иначе, близката родственост с родителите има превес над индивидуалните интереси.
Същото изследване допълва, че основните ценности на младите хора са свързани с грижата за възрастните майка и баща, а родителите са длъжни да направят всичко, което могат, за своите деца дори за сметка на своето благополучие. Неписан закон е независимо от личните качества и недостатъци, родителят винаги да бъде обичан и уважаван. Това само по себе си говори за една историческа обремененост между младите и старите, която на пръв поглед е много хуманна, но и доста ограничаваща предвид нарастващата безработица сред хората в ранна зрялост.
Именно фамилизмът и ограничаването на доверието и социалния капитал до кръга на най-близките родственици обяснява този ценностен феномен на задълбочаваща се криза на брачната институция, както и запазването на високата ценност на родното семейство за индивидуалното щастие. Така оставайки под буфера на родителите си децата ни не могат да достигнат до своята психическа зрялост и не могат да развият своята индивидуалност.
Единствено при най-висшия биологичен вид „българският Homo sapiens“ децата не напускат дома на родителите си, след като са навършили пълнолетие и са станали напълно самостоятелни. Същото изследване ми дава основание да допускам, че именно тази твърде голяма ригидност в отношенията не дава възможност на младите хора да създадат свои напълно отделни и самостоятелни семейства.
Виждате как с всяка една година се увеличава възрастта, в която младите хора за първи път сключват брак, увеличава се и средната възраст за първо раждане при жените. Изобщо трудностите в реалния живот се оставят в невидимото и нежелано бъдеще и това е много добро оправдание за бездействието и нарастващото безхаберие сред младите ни хора.
Тревожа се не от сблъсък между поколенията, а от неизбежната екзистенциална катастрофа, която ще настъпи, когато родителите им си отидат от този свят. Точно липсата на този естествен поколенчески конфликт ще се реализира в сблъсъка с реалния, труден живот, в който порасналите вече деца няма да са под опеката на родителите си и неизбежно ще трябва да реализират това, което са отложили в неизвестното си бъдеще. И ако в пернатия свят възрастната птица бие и гони своите пиленца от гнездото след като са се научили да се хранят сами, то в българския семеен полог крилата на малките се изгарят преди децата да са се научили да се хранят сами. Така и родители, и деца остават в пълна зависимост заедно докато смъртта ги раздели.
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес:
Има ли конфликт между поколенията? Трябва ли родителите да настояват децата им да създадат семейство, да раждат деца, или да оставим те сами да организират живота си?
Катя ПЕНЕВА:
Оставайки под буфера на родителите си, децата ни не могат да достигнат до своята психическа зрялост и не могат да развият своята индивидуалност
От близо осем години изследвам и изучавам семейните отношения в България и ви признавам, че много, ама много ми се иска да видя такъв конфликт между старото и младото поколение. Тъкмо обратното, т.нар. криза на третата възраст се превръща в удобна възможност за младите да остават до късна зрялост под покрива на бащината стряха и да се възползват максимално от ресурсите на родителите си, оправдавайки се със своята безпомощност. От своя страна родителите си дават сметка за нерадостното си бъдеще, а поставянето на младото поколение под опека и родителска зависимост е като един вид социална „застраховка живот“ на старини. Така и вълкът сит, и агнето преяло.
Данните от Европейското изследване на ценностите дават основание да се каже, че в българското общество се наблюдава високо ниво на фамилизъм. Това е начин на поведение и мислене, при което всички значими социални връзки се свеждат единствено до лоялност в рамките на родителското семейство. Казано иначе, близката родственост с родителите има превес над индивидуалните интереси.
Същото изследване допълва, че основните ценности на младите хора са свързани с грижата за възрастните майка и баща, а родителите са длъжни да направят всичко, което могат, за своите деца дори за сметка на своето благополучие. Неписан закон е независимо от личните качества и недостатъци, родителят винаги да бъде обичан и уважаван. Това само по себе си говори за една историческа обремененост между младите и старите, която на пръв поглед е много хуманна, но и доста ограничаваща предвид нарастващата безработица сред хората в ранна зрялост.
Именно фамилизмът и ограничаването на доверието и социалния капитал до кръга на най-близките родственици обяснява този ценностен феномен на задълбочаваща се криза на брачната институция, както и запазването на високата ценност на родното семейство за индивидуалното щастие. Така оставайки под буфера на родителите си децата ни не могат да достигнат до своята психическа зрялост и не могат да развият своята индивидуалност.
Единствено при най-висшия биологичен вид „българският Homo sapiens“ децата не напускат дома на родителите си, след като са навършили пълнолетие и са станали напълно самостоятелни. Същото изследване ми дава основание да допускам, че именно тази твърде голяма ригидност в отношенията не дава възможност на младите хора да създадат свои напълно отделни и самостоятелни семейства.
Виждате как с всяка една година се увеличава възрастта, в която младите хора за първи път сключват брак, увеличава се и средната възраст за първо раждане при жените. Изобщо трудностите в реалния живот се оставят в невидимото и нежелано бъдеще и това е много добро оправдание за бездействието и нарастващото безхаберие сред младите ни хора.
Тревожа се не от сблъсък между поколенията, а от неизбежната екзистенциална катастрофа, която ще настъпи, когато родителите им си отидат от този свят. Точно липсата на този естествен поколенчески конфликт ще се реализира в сблъсъка с реалния, труден живот, в който порасналите вече деца няма да са под опеката на родителите си и неизбежно ще трябва да реализират това, което са отложили в неизвестното си бъдеще. И ако в пернатия свят възрастната птица бие и гони своите пиленца от гнездото след като са се научили да се хранят сами, то в българския семеен полог крилата на малките се изгарят преди децата да са се научили да се хранят сами. Така и родители, и деца остават в пълна зависимост заедно докато смъртта ги раздели.
