Катя ПЕНЕВА, психотерапевт: Нуждаем се от здравословната доза напрежение

Реакциите ми са забавени. Събуждам се в лошо настроение, не ми се прави нищо. На работа всичко ме дразни. Карам се често с приятелите си, нямам нито психически, нито физически сили да живея нормален живот. Бих могла да продължа с описаните от вас оплаквания.
Нормално е всеки понякога да се чувства тъжен и затворен, да иска да остане за малко сам, за да си подреди мислите и живота. Свикнали сме върху оплакванията си да поставяме рамката на диагноза. Това им придава важност и усилва усещането ни за безпомощност. Сякаш гледаш собствения си живот през надраскано стъкло. Навън е лято и хората се забавляват, а на теб ти е потиснато и безинтересно.
Човек преживява мъка и отчаяние, раздразнителен е и въпреки всичко отказва да открие причината на първоизточника в личния си живот. След тежко житейско преживяване е напълно естествено да се опитаме да се отдръпнем малко встрани, без излишно да пришпорваме събитията. Точно това напрежение, което преживяваме, е свързано с желанието ни и в същото време с невъзможността да се справим с всички предизвикателства в живота, опитвайки се успоредно с това постоянно да поддържаме високо ниво на работоспособност. Нашата воля и желанието да реализираме амбициите си с цел да постигнем желаното ниво на благосъстояние, а впоследствие и на удоволствие, често ни води до постоянното преживяване на тревоги.
„Ще се справя ли?“. Това е въпросът, който ни кара да упорстваме в конкретна работа, без да виждаме смисъл и потребност да я вършим. По-скоро, чувстваме ангажимент или имаме договор, който не можем да прекратим. В такива моменти трудно можем да видим финалната права на постиженията си, която очакваме. Твърде уморени сме, за да сме и оптимистични. Мисля си, че дотолкова волята ни за постигане на конкретна цел е обзела съзнанието ни, че единственото върху което се концентрираме, са нашите неотложни действия, а не мъдростта от преживяното във всеки един момент. Подобно на селския труженик, който не щади труда си в очакване на добрите плодове на засятото от него, но не може да усети полъха на чистия въздух и аромата на дъжда, който измива листата на поникналите растения. Като че ли сме склонни да преследваме целите си без да отдаваме значение и смисъл на багрите от съпътстващите ги емоции, които са неизбежни във всеки един процес и път на лична реализация. Точно това ни отдалечава от пълнотата на смисъла, заложен във всяко едно лично и професионално начинание.
Напрежението не е нещо, което можем да избегнем безразборно. Нещо повече, ние се нуждаем от здравословната му доза. Това напрежение често е граничната линия на това, което сме направили дотук и онова, което е необходимо да извършим за да достигнем до целта си. Това е точно тази динамика на приливите и отливите в живота ни, които поддържат естественото движение на човешкото ни развитие. Ако ликвидираме пулса на тревогите си, ще се озовем в друго измерение, което няма нищо общо с реалността на човешкото ни съществуване. Мисля си, че в точно тази динамика, в скоростта, с която се опитваме да достигнем по-скоро до избраната житейска дестинация, е като силен алкохолен дестилат, който от една страна ни кара да се чувстваме щастливи, опиянявайки ни от постигнатото и от друга страна е онази силна отрова от прекомерна умора, чиято почивка ще превърнем в оазис, след като сме посели и отгледали семената на пожеланото от нас. И вместо да се тревожим от умората и напрежението, нека да се насладим на горещото слънце, което ще придаде на живота ни загар и ще осоли дните ни с вкус на море. Море, което понякога е спокойно и приветливо, а друг път е бурно, но също толкова красиво и привлекателно. Като живота, който живеем. Тук, на брега.