„Оценяваме предприетите действия от страна на ЕК в отговор на притесненията на земеделския сектор от увеличените изисквания“, заяви заместник-министър Стратев и допълни, че предложението за изменение на Регламента за Стратегическите планове е стъпка в положителна посока. „Важен е балансът между поддържането на икономическа, социална и екологична устойчивост на земеделието в ЕС“, добави той. Според него предвидените промени в стандартите ДЗЕС 7 и 8 ни удовлетворяват. Относно ДЗЕС 6 и оставянето му в ръцете на държавите членки, считаме, че Комисията трябва да прояви разбиране, че държавата членка ще използва агротехнически похвати и релевантни действия за спазването на стандарта. Смисълът в крайна сметка е той да бъде поносимо изпълним като цел, но и да има принос в опазването на почвения потенциал. „За България е важно правилно да се оценява и разбира, че метеорологичните условия и въздействието им върху земеделските площи могат да попречат на земеделските стопани и други бенефициери да спазват изискванията на стандартите за ДЗЕС, като времеви ограничения и периоди за извършване на операции през дадена година“, уточни заместник-министърът. Той добави, че България напълно подкрепя идеята за освобождаване на биологичните фермери от изискванията на стандарти ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8, като искаме същия подход да се приложи и за други стандарти, като ДЗЕС 4 и ДЗЕС 6. „Приветстваме изготвянето на подробен анализ на сложността на правилата за земеделските стопани. Той следва да завърши с конкретни и ясно обосновани изводи, които да послужат както на ЕК, така и на всички заинтересовани страни за взимане на решения, но и за изпълнение на тези решения с конкретни правила“, поясни заместник-министър Стратев. Той обясни, че усилията за подобряване позицията на фермерите във веригата за доставки е нужно да продължат. По думите му, земеделските стопани са пряко засегнати от безпрецедентния пик на рискове, засягащи разходите за производство и последващото трудно възстановяване. В тази връзка заместник-министърът изрази подкрепата на страната ни към предложенията на Комисията за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия за коригиране на задълбочаващите се дисбаланси и за подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата, както и за тяхната защита срещу нелоялни търговски практики. „За нас е изключително важно по-нататъшното укрепване на икономическите организации на производителите“, категоричен бе той. Зам.-министър Стратев в рамките на Съвета участва и в среща на министрите на земеделието на държавите от Вишеградската четворка, България, Румъния, Словения и Хърватска в рамките на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. По време на нея бъдещото Унгарско председателство представи своите приоритети и беше обсъдена трудната ситуация в сектора в светлината на това какво се очаква от Унгарското председателство. Унгарският министър представи предложение за изготвяне на Заключения на Съвета относно бъдещето на ОСП и постави въпроса дали държавите са готови да подкрепят подобна инициатива. За България е приоритет да продължи работата по опростяване на изискванията за фермерите, както при прилагането на промените в Регламента за стратегическите планове, така и на ниво делегирани и изпълнителни регламенти и изпълнение на процедурите от ЕК, изтъкна зам.-министър Стратев. Бихме искали да видим конкретни резултати от бъдещия документ на ЕК за намаляване на административната тежест, от Съобщението на ЕК относно подобряване на позицията на фермерите във веригата на доставки и усилията за постигане на справедлива конкуренция между европейските земеделски продукти и вносните стоки. България подкрепи предложението на Унгарското председателство за приемане на заключения относно бъдещето на ОСП. Това ще даде възможност на ДЧ да представят своето виждане за развитие на политиката, отразявайки исканията и очакванията на фермерите и ще се даде положителен знак на земеделските производители, че техните притеснения се вземат предвид. През лятото ще е приключил стратегическият диалог относно бъдещето на земеделието и ще бъдат готови резултатите от допитването на ЕК до фермерите относно административната тежест. Отчитайки резултатите от диалога и допитването, ДЧ ще могат да формулират своята визия за бъдещата политика, която да бъде взета предвид от следващата Европейска комисия при подготовка на законодателното предложени за ОСП след 2027 г. В преговорите за бъдещата селскостопанска политика на ЕС, за България приоритетен остава въпроса за изравняване нивата на директните плащания в ЕС.